Материали и конструкция
С изключение на фоайето и огромното стоманено стълбище , стаите на института са почти изцяло бели. Тухлените стени са с гипсова шпакловка, но зидарията все още се вижда. Дървената покривна греда и тежките стоманени подпорни греди на коридора са боядисани с бяла боя. Дори и новите, дървени дъски на пода, дебели три сантиметра, са обработени с прозрачна бяла боя. Само черните и тънки метални рамки на прозорците и остъклените врати, през които залата се отваря към двора, контрастират с едноцветния интериор. Решение за акустични промени не е взето от клиента и неговите архитекти до началото на преобразуването. Те били подпомогнати от опитния специалист по акустика Ян Вьотман. След поредица от изтощителни тестове, той решил да постави перфорирани акустични панели на задната стена на голямата зала. Те били необходими заради употребата на голям брой твърди материали от типа на стомана, дърво и стъкло, и били предназначени да намалят максимално ехото в стаята.
Материали и конструкция
С изключение на фоайето и огромното стоманено стълбище , стаите на института са почти изцяло бели. Тухлените стени са с гипсова шпакловка, но зидарията все още се вижда. Дървената покривна греда и тежките стоманени подпорни греди на коридора са боядисани с бяла боя. Дори и новите, дървени дъски на пода, дебели три сантиметра, са обработени с прозрачна бяла боя. Само черните и тънки метални рамки на прозорците и остъклените врати, през които залата се отваря към двора, контрастират с едноцветния интериор. Решение за акустични промени не е взето от клиента и неговите архитекти до началото на преобразуването. Те били подпомогнати от опитния специалист по акустика Ян Вьотман. След поредица от изтощителни тестове, той решил да постави перфорирани акустични панели на задната стена на голямата зала. Те били необходими заради употребата на голям брой твърди материали от типа на стомана, дърво и стъкло, и били предназначени да намалят максимално ехото в стаята.
Покривни прозорци
Преди да започнат проекта, Франк Маали и Гема Лаланда били наясно със светлинния ефект, който търсели. На места с недостатъчна слънчева светлина, идваща от няколко вертикални прозорци, те решили да позволят на обилно количество светлина да навлиза в стаята отгоре, но без да заслепява. За тази цел, четири нови кулички за слънчева светлина, от двете страни на които светлина нахлува в интериора, били монтирани на покрива. Директната южна светлина е разпръсната от огромни прозорци с бели стъкла, докато непряката северна светлина е отразена от добавените покривни прозорци. На северната страна били монтирани огромни прозорци с централна ос, а на южната – малки прозорци с тъмни рамки във формата на полукръг, които били специално разработени за стари сгради, обявени за исторически паметници.
Франк Маали никога не се уморява да подчертава значението на дневната светлина за неговия дизайн: „Дневната светлина е от изключително значение и сега, след като сградата е довършена, става ясно, че сме били на прав път по отношение на дизайна, когато решихме да инсталираме покривни прозорци ВЕЛУКС. Сградата никога не би могла да функционира като музикално училище, ако не бяхме направили всичко това.
Материали и конструкция
С изключение на фоайето и огромното стоманено стълбище , стаите на института са почти изцяло бели. Тухлените стени са с гипсова шпакловка, но зидарията все още се вижда. Дървената покривна греда и тежките стоманени подпорни греди на коридора са боядисани с бяла боя. Дори и новите, дървени дъски на пода, дебели три сантиметра, са обработени с прозрачна бяла боя. Само черните и тънки метални рамки на прозорците и остъклените врати, през които залата се отваря към двора, контрастират с едноцветния интериор. Решение за акустични промени не е взето от клиента и неговите архитекти до началото на преобразуването. Те били подпомогнати от опитния специалист по акустика Ян Вьотман. След поредица от изтощителни тестове, той решил да постави перфорирани акустични панели на задната стена на голямата зала. Те били необходими заради употребата на голям брой твърди материали от типа на стомана, дърво и стъкло, и били предназначени да намалят максимално ехото в стаята.
Материали и конструкция
С изключение на фоайето и огромното стоманено стълбище , стаите на института са почти изцяло бели. Тухлените стени са с гипсова шпакловка, но зидарията все още се вижда. Дървената покривна греда и тежките стоманени подпорни греди на коридора са боядисани с бяла боя. Дори и новите, дървени дъски на пода, дебели три сантиметра, са обработени с прозрачна бяла боя. Само черните и тънки метални рамки на прозорците и остъклените врати, през които залата се отваря към двора, контрастират с едноцветния интериор. Решение за акустични промени не е взето от клиента и неговите архитекти до началото на преобразуването. Те били подпомогнати от опитния специалист по акустика Ян Вьотман. След поредица от изтощителни тестове, той решил да постави перфорирани акустични панели на задната стена на голямата зала. Те били необходими заради употребата на голям брой твърди материали от типа на стомана, дърво и стъкло, и били предназначени да намалят максимално ехото в стаята.
Покривни прозорци
Преди да започнат проекта, Франк Маали и Гема Лаланда били наясно със светлинния ефект, който търсели. На места с недостатъчна слънчева светлина, идваща от няколко вертикални прозорци, те решили да позволят на обилно количество светлина да навлиза в стаята отгоре, но без да заслепява. За тази цел, четири нови кулички за слънчева светлина, от двете страни на които светлина нахлува в интериора, били монтирани на покрива. Директната южна светлина е разпръсната от огромни прозорци с бели стъкла, докато непряката северна светлина е отразена от добавените покривни прозорци. На северната страна били монтирани огромни прозорци с централна ос, а на южната – малки прозорци с тъмни рамки във формата на полукръг, които били специално разработени за стари сгради, обявени за исторически паметници.
Франк Маали никога не се уморява да подчертава значението на дневната светлина за неговия дизайн: „Дневната светлина е от изключително значение и сега, след като сградата е довършена, става ясно, че сме били на прав път по отношение на дизайна, когато решихме да инсталираме покривни прозорци ВЕЛУКС. Сградата никога не би могла да функционира като музикално училище, ако не бяхме направили всичко това.
Екстериор и предишни функции
В тази смесица от цветове и сгради, улицата „Сноресгеде” 22 се забелязва заради добре поддържания си екстериор. Построена в началото на 20-ти век, основната сграда е била първоначално дом на печатница. В другия край на двора, в същото време е била построена пристройка с къщичка за портиер, сграда за карети и конюшни за конете, точно там, където се намира Институт Дaл. По-късно била използвана за автомонтьорска работилница в продължение на много десетилетия. До преди няколко години партерът бил използван за боядисване на коли и в него се намирало цялото свързано с тези услуги оборудване. Първият етаж бил разделен на малки стаи с безброй преградни стени и бил натъпкан с резервни части. Още преди фазата на планиране, сградата е трябвало напълно да се изпразни. Постепенно, на дневна светлина излизали онези части, които си заслужавало да се запазят.
За какво се използва днес
Днес, два прости, но забележителни черни надписа характеризират фасадите на двете сгради, които са с лице към улицата и са покрити с груб бял гипс. Сградата на „Джемини” стана символ на реконструкцията на града: два бивши силоза, точно до водата, които холандският архитект превърна в луксозни апартаменти за заможни клиенти. Старата къщичка на портиера точно до улицата сега е с две предназначения. На партера се намира администрацията на Института, а първият етаж може да се използва като апартамент за гости, приемна или зала за почивка на музикантите. На пръв поглед, ще си помислите, че реконструкцията на старите конюшни малко ги е променила, като че ли точно в това е хубавото. Но ще сгрешите. Днес, институтът в Копенхаген предлага уникална смесица на майсторски класове за пеене, пиано и диригенти, както и за джаз, хорови и камерни концерти. Голямата зала е с много функции. Тук се провеждат уроците по пеене, както и репетициите, и концертите за камерна музика.
Близостта е важна за Могенс Дал: „Обикновено, публиката в концертните зали е далеч от музикантите. Но тук хората виждат всички подробности, вдишват аромата на дървените инструменти, чуват дишането на музикантите и обръщането на страниците на нотите. По същия начин и музикантите усещат всяка смяна в настроението на слушателите. Този вид директна обратна връзка е изключително важна”.
Вариации в бяло
Франк Маали никога не се уморява да подчертава значимостта на слънчевата светлина в неговите проекти: ,,Слънчевата светлина е от огромно значение и сега, когато сградата е в завършен вид е ясно, че сме постъпили правилно, от гледна точка на дизайна, когато сме решили да поставим покривни прозорци в по–тъмните стаи. Сградата никога нямаше да може да изпълнява функцията си на музикално училище, ако бяхме добавили цялата тази историческа концепция.
Вариации в бяло
Франк Маали никога не се уморява да подчертава значимостта на слънчевата светлина в неговите проекти: ,,Слънчевата светлина е от огромно значение и сега, когато сградата е в завършен вид е ясно, че сме постъпили правилно, от гледна точка на дизайна, когато сме решили да поставим покривни прозорци в по–тъмните стаи. Сградата никога нямаше да може да изпълнява функцията си на музикално училище, ако бяхме добавили цялата тази историческа концепция.
Място и местоположение
Като много други градове в Европа, Копенхаген в момента преоткрива бреговата си ивица. „Islands Brygge”, бивш квартал на докери в източната част на центъра на града, се е развил като значима част от новата датска архитектура. Това е последвано от социално преобразуване, което се е случило в тази част на града. В жилищните сгради от късния 19-ти век, работниците, които някога живели там, са наследени от младите, креативните и, не на последно място -богатите, които започнала усърдна строителна дейност в промишлените сгради, разположени из квартала. Складовете били превърнати в галерии, в старата фабрика за моливи сега помещават фотостудио и фитнес, а бивши казарми сега са превърнати в офиси на счетоводители. Snorresgade е едно от малкото места на Islands Brygge, което е запазило своя оригинален, леко хаотичен облик. Срещу кварталната стара църква сега има нова детска градина, до нея – тухлена сграда на спедиторска фирма, а точно в края на улицата – сбор от дървени колиби, чиито собственици дават под наем автентични карети, теглени от коне.
|
|