Собствениците на този имот обожават квартала, в който е разположен и винаги са знаели, че искат да живеят в него. Когато за пръв път влезли в апартамента, той бил необитаем, без електричество и канализация, но те видели потенциал в пространството и възможност да отразят собствения си стил в имота. В жилището имало големи пространства, които били като бяло платно за архитекта, за да създаде кътове за всеки член от семейството.


Реконструкцията на къщата  започнала с премахването на тавана във всекидневната, за да се разкрие пълната височина на стаята. Някои от оригиналните греди били оставени, за да подсказват за историята на сградата. Белият цвят на стените акцентира върху картините и декоративните елементи като цветната библиотека, която се простира между двете стени на стаята. Били поставени допълнителни покривни прозорци, което позволява на светлината да достигне дълбоко в помещението, създавайки по-приветлива атмосфера, несравнима с мрачното настроение, което оставило у тях при първото им посещение.


Спираловидното стълбище към втория етаж е проектирано специално и има вградени чекмеджета в стъпалата. По стълбите се стига до мецанин офиса, уединен, но все пак свързан с основното помещение.

През офиса се стига до таванската музикална стая. Тъй като всеки от семейството свири на музикален инструмент, решили да си отделят специално пространство за тази цел. Стаята е шумоизолирана и могат да свирят, когато решат, без да притесняват съседите. За да може стаята да продължи да се използва и като склад, под стрехите са вградени шкафове. Светлината влиза през два покривни прозореца, които осигуряват гледка към градския пейзаж.

Ремонтът на покрива и преустройството на тавана добавило 45 кв. м. жилищна площ.